АКАДЕМИК МИЛКО БОРИСОВ (1921 - 1998)

Академик Милко Борисов е виден български физик. Неговите многобройни научни приноси в областта на физиката на твърдото тяло са получили признание у нас и в чужбина.

Академик Милко Борисов Иванов е роден в София на 18 февруари 1921 година. През 1939 година той се записва студент във Физико- математическия факултет на Университета и слуша голям брой курсове по физика, математика, химия и немски език. През 50-те години на ХХ век специализира в Германия и Русия.

Преподавателската дейност на академик Милко Борисов започва във Физико-математическия факултет на Софийския университет, където е избран за професор и ръководител на най-старата катедра по опитна физика. Той въвежда нови лекционни курсове по физика на твърдото тяло и физически основи на акустоелектрониката и акустооптиката. Издава университетски и гимназиални учебници. Той е декан на Физико-математическия факултет. След разделянето на факултета е декан на Физическия факултет. Два пъти е заместник ректор на Софийския университет.

Научните нтересина Акад. М. Борисов са в областите: физика на твърдото тяло, философия и история. Той изследва физиката на електронните процеси в диелектрици и полупроводници, акустоелектронните взаимодействия в кристали, израстването и използването им за генериране, усилване и изследване на вълни и трептения. Работата му върху стимулирани електрически токове при кадмиев сулфид довежда до практически приложения. Под негово ръководство е разработена технология за производство на полупроводникови детектори на ядрени лъчения.

Академик Милко Борисов предлага теоретично обяснение на отрицателния фотоефект в цинков окис. Той приема екситонния механизъм на поглъщане на светлината и разглежда ролята на ударите на екситоните от втори род с нейонизираните и йонизирани примесни атоми на цинка. В края на 80-те години на ХХ век изследва ролята на вибронните взаимодействия и ефекти във високотемпературни свръхпроводящи оксиди.

В Българската Академия на Науките професор Милко Борисов израства като голям учен и организатор на науката. На 37 годишна възраст му е поверена първата административна длъжност - заместник директор на Физическия институт при БАН по време на строителството на реактора. Той е създател и пръв директор на Института по физика на твърдото тяло и на Единния център по физика. Избран е за член кореспондент през 1967 г. и за академик през 1984 г. Пенсиониран е на 19 март 1991 година.