Владимир Шаров
ЛЮБОМИР КРЪСТАНОВ

  Когато се разглежда ролята на Л. Кръстанов за развитието на хидро-метеорологичната служба в България, могат да бъдат отделени два последователни периода, независимо от това, че вторият е логическо следствие от първия. Първият период започва непосредствено след завършване на висшето образование на Л. Кръстанов при постъпването му на работа в Централния метеорологичен институт. В началото е асистент, последователно става специалист-метеоролог и началник на отдела по Физика на атмосфeрата. Качествата на младия специалист проличават веднага и на него му е възложена подготовката, както и участието в наблюденията на наблюдателницата на връх Мусала по програмата „Втората полярна година“ през периода 1932–1933 г. Така Л. Кръстанов е спечелен окончателно за каузата на метеорологията; и не само това, за извънредно кратък срок той се изявява като завършен специалист със собствен поглед върху дейностите на ЦМИ. Тези негови виждания са намерили израз в публикуваната през 1934 г. статия, озаглавена „Нови насоки в дейността на Метеорологичната дирекция“. Нека не прави впечатление заглавието. По това време дирекция и институт се съвместяват и, както личи от заглавието на сборника, а и от изложението в самата статия, след Дирекция по метеорология в скоби се изписва Централен метеорологичен институт. В тази статия, като отчита резултатите от полезната четиридесетгодишна дейност на ЦМИ, свързана със събирането и систематизирането на данните от редовите метеорологични наблюдения, послужили за основа на ценни разработки от метеорологичен и климатичен характер, Л. Кръстанов ясно отбелязва, че съгласно новите изисквания, новите насоки и методи на метеорологичната наука, дейността на института е необходимо да се насочва постепенно и сигурно към по-специални изучавания, които покрай практическата полза, имат и теоретично значение. Тук ми се иска да цитирам дословно написаното от Л. Кръстанов: „Защото ние ще си позволим да заявим, че метеорологичната наука е една от „най-скъпите“, в смисъл, че ценните резултати, които са получени при липса на материални средства, са били винаги резултати на упорит труд и борба. Колкото повече се задълбочава изучаването на природните явления, толкова повече става ясна връзката между тях.“ Като се има предвид, че това е времето на „зората“ на аерологията, напълно естествена е конкретизацията, която дава авторът. По-нататък той пише: „Два са пътищата, които водят до подобни изучавания: аерологичните наблюдения и наблюденията в „естествените лаборатории на атмосферата“ – високопланинските станции“. Областите, които съдържат възможните изследвания, според Кръстанов се разделят главно на: атмосферна термодинамика, оптика и електричество, лъчисти енергии – включително интензивност на слънчевото греене и динамична метеорология. Авторът подробно и обширно излага конкретното съдържание на тези изследвания, очакваните резултати и приложението им. Последователен в своето верую, Кръстанов лично се заема с организацията и провеждането на посочените от него изследвания. В сборника „Климат на София“, издаден през 1938 г. от Столичната голяма община, са публикувани две статии на Л. Кръстанов. Едната е самостоятелна и е озаглавена „Прозрачност на въздуха в София“, а другата е в съавторство с К. Т. Киров, озаглавена „Климатически колебания“ и в скоби – с оглед колебанията в София. Последната безспорно е авангарден труд, което искам да илюстрирам със следния цитат: „Всред обществото винаги съществува популярното убеждение, че е възможно климатът на дадено място да търпи промени, чиято периодичност по време е средно съизмерима или даже по- малка от един човешки живот. Популярността на това схващане се засилва още повече от убеждението, че причините за тези промени понякога се търсят в самата творческа дейност на човека (обезлесяване, отводняване и т. н.).“ И по-нататък: „Не е излишно и тук да се подчертае още един път, че в областта на климатичните промени и колебания, които в случая ни интересуват, не се включват тези „микроклиматични“ промени на дадено място, които естествено могат да настъпят, но които не внасят промени в „макроклимата“. Този макроклимат се обуславя изключително от общия ход и съвкупност на процесите в цялата атмосфера.“ Впечатляващ е цитатът, с който завършва раздела, и от който може да се съди за тогавашното състояние на нещата. И така, четем: „Именно въз основа на това, че понятието „климат“ е неразривно свързано с дълъг период от време, възможността за промяна на климата се е отричала от хората на науката и се е смятало за легенда, защото до скоро не са били установени промени по научен път и не са били забелязани даже и в историческите периоди от време. Причините обаче, за отрицателното становище на специалистите към този въпрос, могат да се търсят и другаде: – в липсата на дългогодишни, непрекъснати и хомогенни наблюдения и в традиционното тълкуване на понятието „климат“, като една стационарна съвкупност от средни стойности, а не като съвкупност от динамически развиващи се процеси във времето и пространството.“ Случайност или дълбоко научно прозрение? Какво може да се каже, като се има предвид, че за изменения на климата се заговори след повече от две десетилетия, а проблемът стана актуален едва след 40–50 години. Естествено тогава все още не е можело да се говори за увеличаване на парниковия ефект, но и това, което е казано, остава актуално и сега. През 1940 г., вече доктор на физическите науки, Л. Кръстанов заминава на специализация в Германия в Лайпцигския университет и се завръща в края на 1941 г. През тежките военни години др Кръстанов продължава своята научна и практическа дейност в ЦМИ. Без съмнение, през военния период нещата се замразяват, а краят на войната заварва практическата и научно-изследователската дейност в областта на метеорологията и хидрологията да се води от няколко учреждения. Освен това, в следвоенния период в световен мащаб ролята на метеорологията и хидрологията силно нараства. Настъпило е глобално преразпределение на полит-икоикономическите условия, а за нашата страна, в сравнение с предвоенния период, промените тогава са радикални. Всичко това води до необходимостта от нова форма на организация на хидро-метеорологичната дейност. Междувременно, през 1947 г. Л. Кръстанов е избран за чл.кор. на БАН и за доцент по метеорология във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Той, като безусловен лидер на българската метеорология, участва в комисията, създадена от МС специално за обсъждане и вземане на решение по бъдещето на Българската хидрометеорология. През 1950 г. чл.кор. Кръстанов заминава за Москва, начело на делегацията за проучване на организационната структура на Съветската метеорологична служба. Същата година излиза специално постановление на МС за създаване на единна Хидрометеорологична служба, заедно с научноизследователски институт към нея. Службата обединява три основни учреждения: ЦМИ, Хидрографската служба и само в методическо отношение – Метеорологичната служба към войската. За началник е назначен Л. Кръстанов. Под негово ръководство се изгражда инфраструктурата на службата и в частност на института и неговите секции. При тези условия, към обичайните за ЦМИ метеорологични дейности се добавят и хидрологични. Личните качества на Л. Кръстанов, съчетани с неговите обществено-политически позиции, му дават възможност за блестяща изява на неговия научно-организационен талант. Той има ясна представа за това, какво трябва да представлява една национална хидрометеорологична служба и незабавно се заема с нейното реализиране. Кръстанов успява да събере най-добрите специалисти в областта на метеорологията и хидрологията у нас от различни институти. Построява се комплекс от сгради на института извън пределите на София; монтира се модерна за времето барокамера; изгражда се канал за тариране на хидрометрични витла и 40-метрова кула за градиентни измервания в приземния слой на атмосферата. Л. Кръстанов си поставя и ясната цел да повиши нивото на научните и приложните изследвания в института. Създава се списанието „Хидрология и метеорология“ – орган на Хидро- метеорологичната служба. Обикновено два пъти в годината се провеждат научни сесии, на които се отчита текущата дейност. Вижданията и оценките на Кръстанов по принцип стават обществено достояние чрез неговите публикации в списанието. Във връзка с това отново ще цитирам една показателна негова оценка, публикувана в списанието през 1953 г., в което между другото пише: „Ето защо, в нашите разработки ние трябва да използваме и най-оскъдния материал, с който разполагаме. Във връзка с това обаче, стои въпросът за високата теоретична подготовка на нашите научни сътрудници, защото липсата на достатъчно фактически материал може да се компенсира само с висока теоретична подготовка, със задълбочено проучване на теорията и динамиката на времето и климата, на хидрологичните явления и процеси, с познаването на всички съществуващи закономерности при тях;“... „Все още се разработват изследователски задачи, основата на които е фактическият материал. Това, разбира се, е абсолютно необходимо; то е основната научна работа на службата, но научно-изследователската работа ще бъде пълноправна, тогава, когато заедно с изследователските задачи се поставят за решаване и теоретични проблеми в областта на метеорологията и хидрологията. Разработването на теоретични проблеми не само не представлява някаква самоцел, но тъкмо обратното, то се явява на даден етап като необходимо условие за повишаване качеството на научните разработки, които се правят върху фактическия материал от наблюденията и измерванията.“ В съответствие на това свое верую, Л. Кръстанов подготвя назряването на необходимите условия за разкриването на нови дейности към института. Типично в това отношение е създаването на отдел „Прогнози“ към института. Той се създава през 1956 г., когато всички условия за неговото функциониране са вече налице. Като постоянен представител на България в СМО, Л. Кръстанов допринася съществено за международния престиж на нашата служба. Със своето активно и компетентно участие в когресите, научните комисии и други органи на СМО той спечелва голям авторитет и уважение, както и приятелство с много изтъкнати представители от другите страни. Л. Кръстанов ръководи Българската хидрометеорологична служба до 1959 г., когато при доказаните лични качества на учен, ръководител и организатор е избран за заместник-председател на БАН, а по-късно – и за председател. И въпреки своята изключителна заетост, акад. Л. Кръстанов поддържа своите тесни връзки с Хидрометеорологичната служба.