Професор Георги Стефанов Наджаков
[1897 - 1981]
Георги Наджаков е роден на 8.01.1897 г. в гр. Дупница. През 1920 г. завършва физика и математика във Физико-математическия факултет на Софийския университет и от 1921 г. е назначен като асистент по физика. Специализира в гр.Париж в лабораторията на Пол Лажвен (1925 -1926) и в Института "Радиум" в Сорбоната при Мария Склодовска - Кюри.
Избран е за:
Доцент (1927), професор по физика (1932), ръководител на катедра по Опитна физика (1937 -1962), това е бившата катедра по "Експериментална физика", създадена от проф. П. Бахметьев. Декан е на Физико-математическия факултет на Софийския факултет (1939 - 1940, 1944 - 1947), академик (1945), ректор на СУ (1947 -1951), член-кореспондент на Гьотингенската Академия на науките (1939), член на Американската Асоциация за напредък на науката (1965).
Академик Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките и дълги години е негов директор. Същевременно ръководи и Секцията за научна апаратура и специални проблеми на Физическия институт при БАН (1946 - 1971). Той е един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените (1958) и на Световното движение за защита на мира, член и почетен председател на Световния съвет на мира (1970 - 1980).
Утвърждава научните изследвания в твърдотелното направление.
Публикувал е повече от 60 научни труда, посветени на проблемите на твърдотелната физика: фотоелектрична проводимост, външен фотоелектричен ефект при диелектрици и полупроводници (ефект на Наджаков - Андрейчин), перманентна фотоелектрична поляризация - фотоелектрети, електростатични и електрометрични измервания, фотоволтаични ефекти при диелектрици и полупроводници, Ланжвенови йони, латентен фотографски образ и др.
Признато му е откритието на фотоелектретите, което представлява откритие №1 на български учен.
Носител е на златен медал на мира (Фредерик Жолио-Кюри) (1967).
